Бог се роди и стана човек, завеща ни любов не на думи, а на дела.

Есе за Рождество Христово

“Отново сме в сезона, когато започва едно голямо суетене – бягане по магазините за подаръци, обсъждане на идеи за празничната трапеза, която трябва да е обвързана с предстоящия празник. За кой празник ли? Как за кой? Разбира се, че става въпрос за най-чакания и светъл християнски празник в годината – Рождество Христово!
Според Библията, човекът е създаден на шестия ден. Първо бил създаден Адам, а в последствие и Ева. Бог им казал, че те можели свободно да ядат от всяко дърво в градината, освен едно – дървото на познанието за доброто и злото. Той им казал, че ако ядат от това дърво непременно ще умрат. Дяволът, който не познавал Божия умисъл, а се опитвал да унищожи Божия план, дошъл при Ева в Едемската градина. Той я изкушил да яде от плода на дървото на познанието за доброто и злото. Уверил я, че тя и Адам нямало да умрат, а щели да бъдат като богове на доброто. Ева се поддала на изкушението и яла от плода. Когато Адам научил какво се е случило той също избрал да опита от него. Промените, които настъпили с Адам и Ева заради това, че яли от плода, са наречени Падението. Това всъщност е когато Бог затворил вратите на Рая. Понеже той толкова много обичал човеците, пратил сина си Иисус, който чрез възкресението да избави хората от техните грехове. Великден е по-тежкият, по-важният празник в християнството, заради възкресението на Иисус Христос, но този ден нямаше да го има, ако не беше Рождество Христово. Според Библията, “Господ се яви в плът и тази тайна е велика, за да ни покаже, че Богът, който обичаме и почитаме и в когото вярваме е реален, че е личност да ни покаже, че тези които искат да бъдат негови следовници трябва да бъдат смирени. Затова Бог слезе на земята и прие образ на грешен човек”. Никак не е случайно, че Иисус Христос, Създателят на света, е родил в кошара, а не в палати или във ВИП стаи, не дори в къща, нямало място в нито един хан във Витлеем. И това е първият призив и първата проповед на Младенеца, какъв трябва да бъде онзи, който ще се нарича християнин. И кои първи му се покланят – овчарите, бедните хора, които често забравяме, че ги има и кои още – мъдреците, които са разбрали чрез сърцата си за раждането Му. Традицията на Бъдни вечер е стара, обвързана с много народни вярвания, с религията, с бита и дори с езическите празници. Там е бъдникът, нечетните постни ястия, наричанията за берекет и успехи. Там са пожеланията за здраве и благоденствие, за любов. С раждането на Христос, с неговия живот и последвалите смърт, възкресение и възнесение, бе спасен човекът. Затова Рождественият празник е толкова важен за нас. Рождественият пост, който започва четиридесет дни преди Рождество Христово, се появява, за да може християните да се подготвят да посрещнат раждането на Спасителя на света. Празникът не е само в устройването на хубава семейна вечеря, подаръци и украсено коледно дърво, а преди всичко е участие в посрещането на рождеството на Богомладенеца.
Броени дни ни делят от деня, когато отново ще посрещнем Христовото раждане. Отново ще бъдем изпълнени с надежди, че животът ни ще се подобри към по-добро. Но за да получим добро, трябва да дарим добро. Затова нека отворим сърцата си за добрината, нека бъдем по-отзивчиви и съпричастни към болката на другия. Защото колкото и тривиално да звучи – Доброто ще спаси света!”

Мария Кунева – 10 клас

Едното слънце ни огрява

Едното слънце ни огрява.
И стъпваме в една земя,
но злото тебе не прощава.
И гледаш ме в безумна тишина.

Струните ръждиви, грешни
поквариха слуха ти неведнъж.
И няма вече думи свети,
способни да те върнат в мирна длъж.

От която едва ли имаш помен.
Но знай,
към всички ни света е скромен.
И точно под небесни рай

низки, тежки, огорчени
са животите ни жалки.
А душите – оскърбени,
украсени с думи сладки.

Затова ли се роди Христос?!
Да имаш обич, покрив и поднос,
здраве, щастие, мир и мен,
обичаща те нощ и ден…

За да станеш като всички?!
Лишен от честност, вяра,
мисъл и любов.
На колко още си готов?

Господ беше милостив
пред нрава ни човешки див,
за да изкупи собствените си създания,
един си син подложи на нелеки изпитания.

Роди се в момент сакрален.
Ала живя в свят коварен.
Проповядва милост, упование.
А в замяна? – Невиждано страдание.

Заради такива като теб,
създания, оковани в лед.
И какво като пося омраза?
Нима нещо ново на света показа?

Нима прие тежко бреме
да носиш на плещите си вовеки?
Не, ти еднакъв си с всеки,
по пътя грешен избрал да поеме.

И не знам дали способна съм да те обичам,
ала “свой” винаги ще те наричам.
Защото както едното слънце ни огрява
и стъпваме в една земя,

тъй заедно под Христова синева,
ще се озовем и двамата в пръстта.
И по всичко личи, че ще мога да поспя,
едва когато в смирение чисто ти простя.

Само дето вече чува се отвън
първия Рождествен звън.
И знам, че днес поне не съм сама –
наблизо ражда се всевишна доброта.

Деница Георгиева Георгиева, Х клас, 16 г.
ПГСАГ “Пеньо Пенев“ от гр. Русе

Рождество

Чудо станало край Витлеем
родил се Син благословен.
Майка му била е непорочната Девица
в сърцето с вярваща искрица.
Баща му праведния Йосиф
любовта засял я като посев.
Звезда пастирите насочвала,
пътя към Иисуса им посочвала.
А Младенецът в ясла си лежал
и спокойничко си спял.
Не подозирал Той, че нейде
Ирод злото му желал
и да го убие той копнял.
Но плана на злия цар бил осуетен,
не успял да го хване в плен.
Мъдреците Иисуса не предали,
на лъжата на Ирод не се поддали.
Благодарение на тях
момчето пораснало без страх
Бъдещ Спасител
на греховете човешки Изкупител.

Калина Евгениева Генчева, 7 клас, 13 години
II ОУ „Д-р Петър Берон“ от град Шумен
Неделно училище при храм „Св. Райко Шуменски“, преподавател Илонка Стоянова

РОДИ СЕ СПАСИТЕЛ

Преди много време
в тежко бреме
се роди спасител
Иисус Христос – вечен наш спасител.
В тази тиха нощ
Витлеемската звезда свети
с пълна мощ,
пътя озарява
и желания изпълнява.
Хората молитва изричат
и за здраве и благоденствие
думи изричат.
Всеки откровено
желание си пожелава,
по нещо на другия обещава.
Очите греят, ангелите пеят.
Децата украсяват елхата вън,
а в църквата се чува камбанен звън.
Божествен глас обяви, че време е дошло
за Христовото Рождество.
Със свещ в ръката се връщаме
в епохата далечна,
да си припомним историята вечна
за младенеца свят и чакан
от Бога сътворен
и на човека подарен.
На този ден тържествен
отправяме молба:
„Спасителю, във всеки дом ела!“.
Коледа е ден свещен,
защото Спасителят е роден.
Бъдете заедно на този ден
от Христос благословен!

Теодора Стоянова Тотева, 7.клас, 13 години
ОУ “Христо Смирненски“ от град Карнобат
Литературен клуб „Малкият принц“ с ръководител – Светлана Иванова

Рождество

Падат  снежинките бели безчет,
падат и вият снежен венец.
Цяла земята за миг покри се
кокиченце бяло в постеля зави се.

Коледарската песен нежно ехти,
тишината изпълва от ранни зори.
Разказва тя за нашата мила земя,
за красиви девойки и вакли стада.

Коледарите славят живота от сърце,
пеят и тропат със геги в ръце.
Че чудо  голямо веч наближава
звезда Витлеемска е вече изгряла.

Пеят с любов и навред благославят,
Христовото име на длъж прославят.
Към небето с вяра поглеждат,
молят се тихо с нова надежда!

Празнична нощ е, нежна и свята
с любов изпълва ни цели сърцата!
Иисус Христос се днес роди,
за да избави хората от всички беди.

Константин Иванов Тенев,7. клас,
ОУ „Любен Каравелов“ от град Бургас
Ръководител: Яна Костадинова

Подарък за Коледа

Подарък за Коледа аз ще си пожелая,
но истината за Дядо Коледа отдавна зная,
не казвам, че съвсем не съществува,
но всяко дете се преструва,
че вярва в него и дори пише писмо,
което знае, че не изпраща само,
а на майка си го дава,
уж да вярва продължава.
Истината е, че има един светец – Николай,
който прави чудеса безкрай,
от него идеята са везели, за да вярват децата,
в една легенда, която е позната по Земята.
Все пак, запомнете от мен,
че в коледния ден,
е по-важно да правим добро,
отколкото под зеленото дърво,
да чакаме подаръци големи.
Да тях, винаги ще се намери време.
Коледа е прекрасна и свята,
правете добрини и радвайте децата!

Рая Енева, 13 години
ОДК “Св. Иван Рилски” от град Казанлък
клуб “Светлини сред сенките”, ръководител: Валентина Димова

Радост в нощта

Радост в нощта
Тиха нощ, звезда блести,
в яслите Христос лежи.
Роден е Царят на света,
да носи мир и доброта.

Ангели в небето пеят,
пастири радостно им вярват.
Всички славят в този час,
че Спасителят е с нас.

Мъдреците идват скоро,
водени от звезден взор.
Даровете си оставят,
с любов към Бога се покланят.

Тази нощ е нощ велика –
любов в сърцата ни прониква.
Христос дойде, светлина дари,
светът с надежда освети.

Мелис Хасан, 7 клас, 13 години
ОУ ,,Неофит Рилски‘‘ от град Велинград

Нощта, в която се роди Спасителят

    Беше тиха и ясна нощ. Никой не очакваше да се случи нещо, което да промени света. Витлеем спеше под светлината на звездите, но една от тях блестеше по-силно от всички останали. Тя сякаш сочеше към едно малко място – обор извън града. Там, на сламата, лежеше новородено бебе, увито в прости пелени. До него беше майка му, Мария, с нежна усмивка на лицето, а баща му Йосиф стоеше до тях, загрижен и в същото време горд.
    Това не беше обикновено дете. Ангели бяха казали на Мария, че то ще е Божият Син, Спасителят на света. И ето, тази нощ беше дошъл – тихо, смирено, но със светлина, която щеше да промени всичко. Раждането му не бе обикновено, то беше обещание. Чрез Сина си, той дарява света с възможността за изкупление и вечен живот. Христос става мостът между земята и небето, между грешния човек и светия Бог.
     Докато градът спеше, пастирите в полето бодърстваха край стадата си. Изведнъж небето се озари. Ярка светлина ги заобиколи и пред тях застана ангел. Той им каза: „Не се бойте! Днес се роди Спасителят – Христос Господ. Ще го намерите в ясли, увит в пелени.“ Пастирите не се поколебаха. Тръгнаха веднага, като следваха звездата.
     Когато стигнаха, видяха всичко точно така, както им беше казал ангелът. Младенецът лежеше спокойно, а лицето му излъчваше топлина и любов. Пастирите коленичиха, благодариха на Бога и разказаха на Мария и Йосиф какво са видели и чули.
      Същата нощ отдалеч дойдоха и трима мъдреци. Те бяха следвали звездата, която ги доведе до Витлеем. Със себе си носеха дарове – злато, със своята ценност, ливан, със своето благоухание и чистота и смирна, символът на саможертвата. Златото беше за Царя, ливанът – за Бог, а смирната – за човека, който щеше да страда за греховете на всички.
      Мария и Йосиф слушаха вълнуващите думи на гостите си и пазеха всичко в сърцата си. Те знаеха, че детето им е специално, но едва започваха да разбират колко велик ще е животът му. В тази свята нощ се зарекоха като негови родители да пазят и обичат Младенеца с цялото си сърце, да го отгледат със смирение и вяра, знаейки, че е Божият Син. Те обещават да следват Божията воля и да го насочват към мисията му да спаси света. С отдаденост и молитва, те приемат с чест и отговорност своята свята роля като негови родители.
      Макар тази нощ на пръв поглед да беше обикновена, тази нощ не беше като другите. Тя донесе светлина и надежда за целия свят. Роди се Спасителят – Христос Господ, и всички, които го видяха, си тръгнаха с радост и вяра, че животът ще стане по-добър. В тази тиха и свята нощ се ражда не просто Дете, а Спасителят на света, носителят на светлина и вечен живот. Рождеството ни напомня, че дори в най-големия мрак, светлината на Божията любов винаги ще ни води. Нека отворим сърцата си за тази светлина и носим вярата, надеждата и любовта, които Христос ни дарява, във всяко кътче на нашия живот.

Мелис Хасан, 7 клас, 13 години
ОУ ,,Неофит Рилски‘‘ от град Велинград

Роди се Спасител – Христос Господ

В тиха нощ под звездното небе
на света се роди свято дете.
В яслите малко момче лежи
и с любов изпълва родителите си.

Пастири в полето чуха ангелски глас,
който извести, че Спасител се роди.
Синът Божий идва на този свят,
за да спаси всички грешни души.

Витлеемската звезда грее с мощ
и води мъдреци в тъмната нощ.
Дарове носят, коленичат смирени,
пред Божия син са за момент онемели.

Христос се роди, надежда дари
любов безкрайна по света се възцари.
Добротата ни стопля, вярата ни крепи,
нашият Спасител е светла надежда за всички ни.

Катерина Стоянова Лазарова, 7. Клас, 13 години
СУ „Никола Вапцаров“ от град Хаджидимово

Роди се Спасител – Христос Господ

Роди се Спасител – Христос Господ
В нощта тиха, звезда засия,
в далечен Витлеем светлината изгря.
Роди се Спасител, Христос Господ наш,
светлината на всички, в съдбовния час.

В ясла съвсем обикновена лежи младенец,
цар на цяла вселена с Божи венец.
Майка го люлее с любов и сълзи,
а небето се радва, пък земята трепти.

Пастири от хълма чуха ангелски глас:
„Радвай се! Днес Син Божи се роди
Пей! Ще слушаме песента ти в захлас,
Защото мир и надежда на всички ще дари.“

Ангели пеят с небесен звън,
светът се покланя пред Божия Син.
В сърца ни се ражда искра благодат,
във Христа намираме святата власт.

Роди се Спасител, над мрак и беда,
да води човека към вечността.
Да славим народи във радостен вик:
Роди се Спасител – Христос Господ най-велик!

Тодор Лазаров Папазов,7. Клас, 13 години
СУ „Никола Вапцаров“ от град Хаджидимово

Роди се Христос

Роди се Христос, нашият Спасител,
в тихата нощ под небето звездно,
във Витлеем, на миряните пазител,
дете от семейство скромно, бедно.

Ангели запяха, свещички трептяха,
мъдреци от Изтока по тях се водиха,
молитви силни за младенеца се редяха,
дарове знатни на ръце му носиха.

Появи се сина господен, греховете да изкупи,
да ни спаси от страха и смъртта,
да ни донесе смирение и надежда, да бди
над грешниците, да бъде любовта.

Спасителят умря за нас и възкръсна,
да ни даде нов шанс, светлина,
почитаме и досега свещената му жертва,
неговата любов е във всяка чиста душа.

В сърцата ни спомена за него е жив,
за легендата Христос, нашия учител,
за уроците как да бъде света по-красив,
за силата на нравствения бранител.

Денислава Десиславова Георгиева, 10 клас,16 години
СУ за ХНИ „Константин Преславски“ от град Варна

Рождество на Спасителя

Празничен звън отеква в нощта.
За миг грейна  небето.
Изведнъж появи се звезда,
изпълни със вяра сърцето.

В яслата роди се
момче – на доброто вестител,
на хората спасител и покровител.

Първо внесе обич в сърцата,
после пръсна здраве в дома.
С вяра изпълни изцяло душата,
надежда запали гръдта.

Радост озари всички очи,
сили даде да сбъдват мечти.
С мир изпълни им тежките дни –
да не падат духом, когато боли! 

Безгранична е божията сила,
за миг света внезапно променила!
Спасителят веднъж в света се яви,
пред чудесата му всички скланят глави!

Александра Димитрова Стоева, 7. Клас
ОУ „Любен Каравелов“ от град Бургас
Ръководител: Яна Костадинова

Рождество на Спасителя

Камбанен звън сред бяла тишина,
пръска доброто по света!
Пречиства се за миг душата,
с вяра съживява се цяла земята!

Появи се звездица в небето-
обещание за вечен мир,
доброто разпали силно сърцето,
смирение разнася безспир!

Като снежинки в небето
молитви неуморно валят.
Цяло грейна селцето
от свещици, които горят!

Бог се роди в тихата нощ!
Истинско чудо във полунощ!
В храма се радват на свещеното слово,
хора поздравяват се с Рождество Христово!

Константин Цветанов Динков, 7. Клас,
ОУ „Любен Каравелов“ от град Бургас
Ръководител: Яна Костадинова

Светлина в яслите

Тиха нощ над Витлеем,
звезден блясък, свят момент.
В ясли спи Младенец свят,
Бог за нас – велик и благ.

Ангел гласно възвестява:
„Мир за всички! Слава, слава!“
Пастири смирени идват,
вяра в сърцата си намират.

Мъдреците дар носят,
звездата пътя им посочва.
Злато, смирна и ливан –
за Царя, Човека и Бог избран.

Този миг света спасява,
в мрака светлина изгрява.
Роди се Спасител благ,
живот за всички подари ни пак!

Мелис Хасан, 7 клас, 13 години
ОУ ,,Неофит Рилски‘‘ от град Велинград

ЧУДО

      В онази необикновена нощ небето и земята сякаш се докоснаха. Погледнах нагоре – Вселената застина в богоявление. Над тъмните хълмове на малкото селце, звезда, сияеща по-силно от слънце, разпери златните си лъчи. В нейната светлина имаше не само красота – имаше обещание. Обещание за мир, обещание за спасение.
     Там, в тихата коледно украсена яслa, скрита от любопитните очи на жителите в малкото селце, се случи чудото. Сред сламата, под топлия, нежен и милващ поглед на смирената Мария, в прегръдката на Йосиф, дишаше новороденото дете – Иисус. Месията! Скромната, на пръв поглед селска и обикновена ясла, стана трон за Царя на царете.
     Пастири, загърнати във вехтите си наметала, чуха първи Великия глас. Полетът на ангелския хор разтърси мрака: „Не бойте се! Роди се Спасителят!“. Удивени, оставиха своите стада, тръгнаха към звездата и коленичиха пред онова, което не можеха да разберат, но усещаха с всяко трепване на душата си. В обикновените човешки сърца онази нощ се запали надеждата – „Господ не идва с гръм и светкавици, а с нежността на дете, за да донесе любов на света.“
     А мъдреците от далечни земи, с очи, изпълнени със знание и вяра, пропътуваха неизвестни земи, водени от звездата. Спътник в това пътуване им бе „поклон“ и „смирение“ пред Божия Син – най-големите дарове.
     И днес, и в този миг, когато запалим коледната свещ, тази приказна нощ оживява в сърцата ни. Чудото – раждането на Младенеца, ни напомня, че дори в най-тъмните времена винаги има светлина, която чака да бъде намерена. Тя е там – в любовта, в надеждата, в спасението.

Виктория Преславова Щерева, 10 клас, 15 години
СУПНЕ „Фридрих Шилер“ от град Русе
Ръководител: д-р Деница Великова

ДЕТСКИ РИСУНКИ