–        Защо ходиш на църква?
–        Ходя на църква, защото там има много радост. И то не от оная шумната, заглушителната, изтoщителната, в която са впрегнати всичките ни сетива и постепенно изсмуква живителните ни сили.
Ходя на църква, защото там има един друг вид радост – бликаща, стопляща, успокояваща и даряваща.
Тази радост ти дава, не взима от теб.
Тя живее във всеки от нас, затрупана от мисли, преживявания, емоции, копнежи и мечти. Съумеем ли да успокоим и oвладеем всички тях, в нас потича река от радост – не еуфорична, бурна и изпепеляваща, а фина, нежна, изящна, стопляща и галеща. Тази радост те кара да плачеш понякога, избухвайки със страшна сила, дотогава дълбоко забравена и дремеща в тленност. Тази радост те кара да плачеш, ала не от мъка, а от сладост.
–        А защо трябва да ходим на църква за да усетим тази безмерна радост?
–        А защо в Църквата търсим тази радост?
–        Казват, че в Църквата на света Литургия небето се отваря и славим Бог едновременно, както ние хората по време на службата, така и небесните безплътни сили. Тогава тази радост е в пъти по-голяма, защото се слива с радостта на човека до теб, както и с радостта на нещо невидимо за сетивата, но oсезаемо за душата. Там по време на служба всички хора обединяваме стремежа си към Бог и радостта лавинообразно нараства пропорционално на отвореността на сърцето. А за сам човек радостта е като грахово зърно. 
За За радостта
….и друго си мислих за мъката. Тя издълбава в нас пространство, разширява душата, прави я по-голяма. И ако съумеем да не запълним това ново пространство със озлобление, яд и униние, то се изпълва с Бог! Радостта след това може да се настани в това пространство и колкото е по-голямо то, толкова и радостта ще е по-голяма и човек ще е по-щастлив. Радостта се настанява в душата според нейната големина
За търпението
Има моменти, в които разбираш смисъла на всички нижещи се в пространството дни. Благословени кратки моменти, в които животът ти придобива плътност и яснота.
Има и периоди, които трябва да преживееш, за да се докоснеш до поредната порция яснота.
За Благовещение
В Теб сияе ефирното синьо и прозрачността на сълзата. В светлина се къпе същността Ти, озлатила светостта на всемира. С невидим полъх довяваш цвета на вярата и ни преобразяваш. Слава на Тебе, Застъпнице за всички верни християни. Благовещение е.
Яна Дончева

Молитвата – Емилиян Енев
Молитвата би могла да бъде разглеждана в множество аспекти. За мен два
от тези аспекти са най-важни и по-долу ги описвам накратко. Важно е да
отбележа, че личният ми опит е доказал необходимостта и незаменимостта
на молитвата като средство за възстановяване на общение с Бог и водене
на здрав духовен живот.

Молитвата като нещо, което ни се дава.
Човек няма как да се моли истински, ако в него не се моли Светия Дух.
Най-дълбоките и искрени молитви се изливат от сърцето и те не са по
силите на човека. Не е възможно да се молим за враговете си, ако Бог не
влага тази молитва в сърцата ни и ако Той не направи така, че да не ги
възприемаме като врагове. Не е възможно да постигнем това вътрешно
умиление и преобразяване, ако в нас не се задействат Божиите енергии и
сили. Едно от най-силните проявления и доказателства за присъствието
на Светия Дух в сърцата ни е дълбоката сърдечна молитва, която често е
съпровождана от сълзи. Тогава ние не се молим от себе си, а изразяваме
гласа на Духа, който ни е даден. Нашата задача е да използваме
свободата си, за да върнем духа ни в това състояние на съработничество, в което сме се намирали при сътворението ни. Тогава нашата
воля действа в съзвучие с Божията воля и ние творим в живота си
пълноценно и смислено.

Молитвата като аскетично средство за лечение на ума и сърцето.
Църквата е лечебница за хората, които са осъзнали болното си духовно
състояние и отдалечеността си от Бога. Не е възможно да потърсим Бог
истински, ако се чувстваме удовлетворени и комфортно от живота и
делата си. Когато усетим, че нещо в нас не е в ред, когато почувстваме
последствията от нашите страсти и поробен ум – тогава се обръщаме към
Бог. И първото нещо, което правим в тези моменти, е казването на
дълбока и искрена молитва. По този начин молитвата се превръща в
средство да дойдем на себе си, да възстановим общението си с Бог и да
възстановим мира и здравото състояние на душите ни. Християните често
трябва да принуждават себе си да спазват молитвено правило и да казват
редовно молитви. Писано е, че Божието царство насилници го грабят, а
смисълът на тези думи е, че без да полагаме усилия да живеем
по-духовно ние по естествен начин залиняваме и се поддаваме на
множество изкушения, които помрачават умовете ни. Затова лечението ни
започва с молитва – това е начинът да се освободим от робството си, да
видим истинското състояние на душите ни и да започнем да
възстановяваме общението си с Бог. А аскезата /упражнението/ ни се състои в малкия
подвиг да изберем по-трудния път на покаянието и да принуждаваме себе
си да се молим и да живеем по-духовно, като търсим да вършим първо
Божията воля.
Като приятел, беседващ със своя приятел, човекът говори с Бога и пристъпвайки с доверие, застава пред лицето на Онзи, Който пребивава в непристъпна светлина.
Свети Симеон Нови Богослов
Колко е лесно да казваш с всеки дъх: „Господи мой Иисусе, помилуй ме! Благославям те, Господи мой Иисусе Христе, помогни ми!“ 
Свети Макарий Египетски
Ти мислиш, че твоят глас не достига веднага до светиите, до Божията Майка  и до Христос. Напротив, даже преди да се обърнеш към тях, светиите бързат да ти помогнат, те знаят, че ще им се помолиш и ще потърсиш тяхната дадена им от Бога защита. Обаче, тъй като не виждаш онова отвъд, което е в действителност, и не знаеш как Господ управлява света, ти искаш твоите молби да бъдат изпълнени мигновено. Но нещата не стоят така. Господ иска търпение. Той иска ти да покажеш вярата си. Не може просто да се молиш като папагал. Необходимо е също така да работим за това, за което се молим и след това да се научим да чакаме.”
Старецът Йосиф Исихаст
Молитвата е вътрешен акт на нашия дух. Той може да се изразява в най-различни форми. Не рядко, и даже може би по-често – в нашето мълчание пред Бога. Мълчим, защото Бог знае цялата дълбочина на нашите мисли, всички копнежи на сърцето ни, а да изразим всичко това с думи, не винаги сме способни. А Бог разбира тайните движения на сърцето ни и им дава отговор.
Архим. Софроний Сахаров
Душата на православието е в дара на молитвата.
Василий Розанов