Русе – град, озарен от вярата

 „Само едно нещо е важно: качеството и количеството на любовта, която раздаваш на всички, без да ги делиш.“ – Майка Гавриила (1897-1992)

Град Русе притежава история не по-малко величава от тази на останалите европейски градове. Същността на българската история може да бъде разбрана само от две думи – вяра и свобода. Историята ни е тясно обвързана с християнската религия. През настоящата 2025 г. се отбелязват 1160 г. от покръстването на българския народ. Един основополагащ акт на приемане на православното християнство като идеология на държавата. Моралните устои на нашата вяра винаги са укрепвали през вековете националната идентичност. Русе, като град с традиции в християнското вероизповедание, е благословен да има силни водачи в лицето на Неофит, служил тук 19 години и останал в паметта на русенци като един от най-ярките символи на човещина. В модерния свят сред младото поколение днес обаче се наблюдава тенденция на пренебрегване, поругаване, потъпкване на изконните християнските ценности. Тази болезнена рана в обществото ни може да бъде излекувана с обръщане към духа, към вярата.

С благословията на Негово Високопреосвещенство Русенският митрополит Наум, през 2015 година е основано единственото Неделно училище в град Русе. Неговата основна цел е да запознава подрастващите с вярата и да ги приобщава към живота на църковната общност. В същото време подпомага изключително много родители и учители във възпитанието на децата и младежите. Обучението е в неформална среда, с интерактивни методи и връстници, обучаващи връстници. Децата се включват в неделните литургични богослужения. Предоставена им е уникалната възможност да участват в песнопенията, да помагат в олтара. Участват активно в благотворителни арт работилници по повод Рождествените и Великденските празници. Неделното училище възпитава децата и юношите на Русе в служба на истинските добродетели – любов, трудолюбие, взаимопомощ и съпричастност. Развива морални и етични качества като състрадателност, честност и уважение.   

Неделното училище развива доброволчеството като израз на съпричастност и активно гражданско поведение сред младите. Всяка година се организират посещения до Розовата къща, в която са настанени деца с увреждания и до Дома за стари хора ,,Свети Георги”, където младежите имат възможността да зарадват техните обитатели с различни тематични сувенири и празнични изделия, изработени от самите тях. Организират се и благотворителни концерти, на които на децата от Неделното училище се предлага възможност за изява. През 2023 година се състоя един от най-големите такива, чиято цел беше набиране на средства за обособяване на кабинет по вероучение в двора на храм ,,Свети Николай Чудотворец”, намиращ се в централната част на града.

Летните месеци са най-очаквани, тъй като през тях младежите са включват в лагери в Бачковския и Троянския манастир, както и в посланически пътувания. По време на летните православни лагери, членовете на Неделното училище утвърждават Русе като град, чиято общност насърчава и държи на възпитанието в духа на вярата. Това  оставя дълбоко впечатление у авторитетни личности като монасите  като знак за истинска духовна промяна.

Битието на голяма част от съвременните младежи е обгърнато от агресия – не са научени на важни общочовешки потребности като послушание, смирение и уважение. Неделното училище към храм ,,Света Троица” цели да формира православна младежка общност. Русе е един от малкото градове в България, в които активно функционира православно църковно училище от подобен вид. Неделното училище е неразривна част от моето лично ежедневие, от вътрешната ми потребност за духовно общение. Знам и вярвам, че примерът, който неговите членове дават на русенката общност, е насъщен, а дейността му – в служба на най-висшата християнска добродетел – любовта.

Ева Касабова

Символ на вярата 

Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и на земята, на всичко видимо и невидимо. И в един Господ Иисус Христос, Сина Божи, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, и чрез Когото всичко е станало; Който заради нас човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Дух Светий и Дева Мария, и стана човек; и бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан; и възкръсна в третия ден, според Писанията; и се възнесе на небесата, и седи отдясно на Отца; и пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край. И в Светия Дух, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците. В една, света, съборна и апостолска Църква. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете. Чакам възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век! Амин.

Добродетелите се губят в личен интерес като реки в морето 

Лесно е да си добродетелен, когато нищо не ти пречи. Лесно е да вярваш при наличие на доказателства. Лесно е да се надяваш, когато знаеш, че ще успееш. Лесно е да обичаш, когато те обичат. Лесно е да си състрадателен, когато си изпитал същата болка. Лесно е да си милосърден, когато нямаш изгода да не си. Но колко от вас са готови да вярват сляпо, без да знаят, без да виждат? Ако целият свят ви казва, че надежда за вас няма, ще кажете ли, че надеждата умира последна? Сърцето ви ще продължи ли да бъде изпълнено с любов, ако отсрещният изпитва омраза? Ще изпитате ли жал към болката на този, който не се е поколебал да стане причина за вашата? Ще дадете ли, когато нямате?[…]
Християнските добродетели се съхраняват единствено в тези, които не очакват изгода от деянията си. Ако вярваш – нека е искрено, ако обичаш – нека е безусловно. Не спирай да се надяваш. Бъди състрадателен, милосърден. Или ако искаш – недей. Грехът струва толкова, колкото фалшивата добрина. Никога не е късно да повярваш. Никога не е късно да обичаш. Но го направи, не очаквайки благата на живота, направи го, защото си човек. Защото това ни прави хора.

Радолина Христова

Богът на християните е единственият Бог, който се идентифицира с думата „Любов”

Той умря за нас, защото ни обича. Нещо повече е, че той изпрати Светия Дух на земята, чрез който ние се учим да обичаме хората около нас още повече. Как това не би могло да е добродетел, ако Библията набляга толкова много на него. Вярата отваря врати, надеждата ни крепи, но това, което ни изпълва, е любовта. Чрез една дума, казана с любов, един жест, пълен с любов или дори чрез поглед, ние можем да помогнем на човек. Колкото и жесток да е светът, любовта ни помага. Ако любовта не беше важна, защо Петър и Йоан ще наблягат на нея, защо Павел би посветил цяло писмо до коринтяните за това? Глава 13 от книгата „Коринтяни“ започва така: „1. Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.” И завършва, подчертавайки любовта: „13. И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.”
Израснали сме с най-различни идеи относно християнските добродетели. Толкова много, че ни е трудно да определим дали младите ги имат в живота си. Ако вземем трите основни добродетели вяра, надежда и любов отговорът ще варира различно при всички. Още от малки, благодарение на църквите, ние сме възпитавани в Божието. Добродетелите се предават на младите благодарение на служителите на Бог. Важно е да се цени тяхната борба за нашия живот. Благословени сме с трите основни добродетели, но въпросът е дали бихме ги приели?”

Магдалена Стоянова

И след като осъзнаеш какво е любовта, идва и вярата – вярваш 

Всичко е възможно да постигнеш, щом сте двама. Идва надеждата, в която виждаш, че независимо дали е трудно в личен или професионален план, винаги я има тази малка капка надежда, защото са ти казали: „Вярвам в теб“. Идва милосърдието, което те кара да видиш, че не само твоите желания имат значение на тази планета, че не само ти имаш проблеми и започваш да мислиш и помагаш на хората отсреща. Идва състраданието, което се счита за най-великата добродетел, защото в нея има любов, симпатия и съчувствие към другите, което те кара да „поемеш“ болката на другите, независимо теб дали те боли повече. […]
Живейте! Живейте за момента – тук и сега! Не мислете какво ще е бъдещето, а мислете за настоящето, защото каквото настояще изградите, бъдещето Ви ще е цяла империя – създайте я сами. Радвайте се на забавленията и всички удоволствия, които Ви предоставя живота, защото понякога няма да имате втори шанс. Никога не забравяйте откъде сте тръгнали, защо сте тръгнали и с кого сте тръгнали. Поемайте нужните отговорности, защото точно те ще Ви покажат трудностите, които в крайна сметка ще превърнете във Вашата най-голяма сила. Обичайте и бъдете обичани. Прощавайте, защото прошката е за силните. Обмисляйте всяка една стъпка, която правите, защото никой няма да ходи вместо Вас. Дерзайте към най-великите висоти, които дори не сте си представяли. Бъдете млади и запазете детското в себе си, защото това прави хората неповторими и единствени по рода си.”

Ванеса Пламенова

Защо ходиш на църква?

–        Ходя на църква, защото там има много радост. И то не от оная шумната, заглушителната, изтoщителната, в която са впрегнати всичките ни сетива и постепенно изсмуква живителните ни сили.
Ходя на църква, защото там има един друг вид радост – бликаща, стопляща, успокояваща и даряваща.
Тази радост ти дава, не взима от теб.
Тя живее във всеки от нас, затрупана от мисли, преживявания, емоции, копнежи и мечти. Съумеем ли да успокоим и oвладеем всички тях, в нас потича река от радост – не еуфорична, бурна и изпепеляваща, а фина, нежна, изящна, стопляща и галеща. Тази радост те кара да плачеш понякога, избухвайки със страшна сила, дотогава дълбоко забравена и дремеща в тленност. Тази радост те кара да плачеш, ала не от мъка, а от сладост.
–        А защо трябва да ходим на църква за да усетим тази безмерна радост?
–        А защо в Църквата търсим тази радост?
–        Казват, че в Църквата на света Литургия небето се отваря и славим Бог едновременно, както ние хората по време на службата, така и небесните безплътни сили. Тогава тази радост е в пъти по-голяма, защото се слива с радостта на човека до теб, както и с радостта на нещо невидимо за сетивата, но oсезаемо за душата. Там по време на служба всички хора обединяваме стремежа си към Бог и радостта лавинообразно нараства пропорционално на отвореността на сърцето. А за сам човек радостта е като грахово зърно. 

За радостта

….и друго си мислих за мъката. Тя издълбава в нас пространство, разширява душата, прави я по-голяма. И ако съумеем да не запълним това ново пространство със озлобление, яд и униние, то се изпълва с Бог! Радостта след това може да се настани в това пространство и колкото е по-голямо то, толкова и радостта ще е по-голяма и човек ще е по-щастлив. Радостта се настанява в душата според нейната големина

За търпението

Има моменти, в които разбираш смисъла на всички нижещи се в пространството дни. Благословени кратки моменти, в които животът ти придобива плътност и яснота.
Има и периоди, които трябва да преживееш, за да се докоснеш до поредната порция яснота.

За Благовещение

В Теб сияе ефирното синьо и прозрачността на сълзата. В светлина се къпе същността Ти, озлатила светостта на всемира. С невидим полъх довяваш цвета на вярата и ни преобразяваш. Слава на Тебе, Застъпнице за всички верни християни. Благовещение е.

Яна Момчилова

Молитвата 

Молитвата би могла да бъде разглеждана в множество аспекти. За мен два
от тези аспекти са най-важни и по-долу ги описвам накратко. Важно е да
отбележа, че личният ми опит е доказал необходимостта и незаменимостта
на молитвата като средство за възстановяване на общение с Бог и водене
на здрав духовен живот. Молитвата като нещо, което ни се дава.
Човек няма как да се моли истински, ако в него не се моли Светия Дух.
Най-дълбоките и искрени молитви се изливат от сърцето и те не са по
силите на човека. Не е възможно да се молим за враговете си, ако Бог не
влага тази молитва в сърцата ни и ако Той не направи така, че да не ги
възприемаме като врагове. Не е възможно да постигнем това вътрешно
умиление и преобразяване, ако в нас не се задействат Божиите енергии и
сили. Едно от най-силните проявления и доказателства за присъствието
на Светия Дух в сърцата ни е дълбоката сърдечна молитва, която често е
съпровождана от сълзи. Тогава ние не се молим от себе си, а изразяваме
гласа на Духа, който ни е даден. Нашата задача е да използваме
свободата си, за да върнем духа ни в това състояние на съработничество, в което сме се намирали при сътворението ни. Тогава нашата
воля действа в съзвучие с Божията воля и ние творим в живота си
пълноценно и смислено. 

Молитвата като аскетично средство за лечение на ума и сърцето 

 Църквата е лечебница за хората, които са осъзнали болното си духовно
състояние и отдалечеността си от Бога. Не е възможно да потърсим Бог
истински, ако се чувстваме удовлетворени и комфортно от живота и
делата си. Когато усетим, че нещо в нас не е в ред, когато почувстваме
последствията от нашите страсти и поробен ум – тогава се обръщаме към
Бог. И първото нещо, което правим в тези моменти, е казването на
дълбока и искрена молитва. По този начин молитвата се превръща в
средство да дойдем на себе си, да възстановим общението си с Бог и да
възстановим мира и здравото състояние на душите ни. Християните често
трябва да принуждават себе си да спазват молитвено правило и да казват
редовно молитви. Писано е, че Божието царство насилници го грабят, а
смисълът на тези думи е, че без да полагаме усилия да живеем
по-духовно ние по естествен начин залиняваме и се поддаваме на
множество изкушения, които помрачават умовете ни. Затова лечението ни
започва с молитва – това е начинът да се освободим от робството си, да
видим истинското състояние на душите ни и да започнем да
възстановяваме общението си с Бог. А аскезата /упражнението/ ни се състои в малкия
подвиг да изберем по-трудния път на покаянието и да принуждаваме себе
си да се молим и да живеем по-духовно, като търсим да вършим първо Божията воля.

Емилиян Енев