Символ на вярата                                                                                                                                                                                                                                    Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и на земята, на всичко видимо и невидимо. И в един Господ Иисус Христос, Сина Божи, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, и чрез Когото всичко е станало; Който заради нас човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Дух Светий и Дева Мария, и стана човек; и бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан; и възкръсна в третия ден, според Писанията; и се възнесе на небесата, и седи отдясно на Отца; и пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край. И в Светия Дух, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците. В една, света, съборна и апостолска Църква. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете. Чакам възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век! Амин.

“Да се предадем на волята Божия и тогава ще видим Божия промисъл, и ще ни даде Господ това, което и не очакваме”.                             

Преподобен Силуан Атонски

„Добродетелите се губят в личен интерес като реки в морето“                                                                                                                                           Лесно е да си добродетелен, когато нищо не ти пречи. Лесно е да вярваш при наличие на доказателства. Лесно е да се надяваш, когато знаеш, че ще успееш. Лесно е да обичаш, когато те обичат. Лесно е да си състрадателен, когато си изпитал същата болка. Лесно е да си милосърден, когато нямаш изгода да не си. Но колко от вас са готови да вярват сляпо, без да знаят, без да виждат? Ако целият свят ви казва, че надежда за вас няма, ще кажете ли, че надеждата умира последна? Сърцето ви ще продължи ли да бъде изпълнено с любов, ако отсрещният изпитва омраза? Ще изпитате ли жал към болката на този, който не се е поколебал да стане причина за вашата? Ще дадете ли, когато нямате?[…]
Християнските добродетели се съхраняват единствено в тези, които не очакват изгода от деянията си. Ако вярваш – нека е искрено, ако обичаш – нека е безусловно. Не спирай да се надяваш. Бъди състрадателен, милосърден. Или ако искаш – недей. Грехът струва толкова, колкото фалшивата добрина. Никога не е късно да повярваш. Никога не е късно да обичаш. Но го направи, не очаквайки благата на живота, направи го, защото си човек. Защото това ни прави хора.

Радолина Христова

Богът на християните е единственият Бог, който се идентифицира с думата „Любов”                                                                                               Той умря за нас, защото ни обича. Нещо повече е, че той изпрати Светия Дух на земята, чрез който ние се учим да обичаме хората около нас още повече. Как това не би могло да е добродетел, ако Библията набляга толкова много на него. Вярата отваря врати, надеждата ни крепи, но това, което ни изпълва, е любовта. Чрез една дума, казана с любов, един жест, пълен с любов или дори чрез поглед, ние можем да помогнем на човек. Колкото и жесток да е светът, любовта ни помага. Ако любовта не беше важна, защо Петър и Йоан ще наблягат на нея, защо Павел би посветил цяло писмо до коринтяните за това? Глава 13 от книгата „Коринтяни“ започва така: „1. Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.” И завършва, подчертавайки любовта: „13. И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.”
Израснали сме с най-различни идеи относно християнските добродетели. Толкова много, че ни е трудно да определим дали младите ги имат в живота си. Ако вземем трите основни добродетели вяра, надежда и любов отговорът ще варира различно при всички. Още от малки, благодарение на църквите, ние сме възпитавани в Божието. Добродетелите се предават на младите благодарение на служителите на Бог. Важно е да се цени тяхната борба за нашия живот. Благословени сме с трите основни добродетели, но въпросът е дали бихме ги приели?”

Магдалена Стоянова

И след като осъзнаеш какво е любовта, идва и вярата – вярваш                                                                                                                                     Всичко е възможно да постигнеш, щом сте двама. Идва надеждата, в която виждаш, че независимо дали е трудно в личен или професионален план, винаги я има тази малка капка надежда, защото са ти казали: „Вярвам в теб“. Идва милосърдието, което те кара да видиш, че не само твоите желания имат значение на тази планета, че не само ти имаш проблеми и започваш да мислиш и помагаш на хората отсреща. Идва състраданието, което се счита за най-великата добродетел, защото в нея има любов, симпатия и съчувствие към другите, което те кара да „поемеш“ болката на другите, независимо теб дали те боли повече. […]
Живейте! Живейте за момента – тук и сега! Не мислете какво ще е бъдещето, а мислете за настоящето, защото каквото настояще изградите, бъдещето Ви ще е цяла империя – създайте я сами. Радвайте се на забавленията и всички удоволствия, които Ви предоставя живота, защото понякога няма да имате втори шанс. Никога не забравяйте откъде сте тръгнали, защо сте тръгнали и с кого сте тръгнали. Поемайте нужните отговорности, защото точно те ще Ви покажат трудностите, които в крайна сметка ще превърнете във Вашата най-голяма сила. Обичайте и бъдете обичани. Прощавайте, защото прошката е за силните. Обмисляйте всяка една стъпка, която правите, защото никой няма да ходи вместо Вас. Дерзайте към най-великите висоти, които дори не сте си представяли. Бъдете млади и запазете детското в себе си, защото това прави хората неповторими и единствени по рода си.”

Ванеса Пламенова

Защо ходиш на църква?
–        Ходя на църква, защото там има много радост. И то не от оная шумната, заглушителната, изтoщителната, в която са впрегнати всичките ни сетива и постепенно изсмуква живителните ни сили.
Ходя на църква, защото там има един друг вид радост – бликаща, стопляща, успокояваща и даряваща.
Тази радост ти дава, не взима от теб.
Тя живее във всеки от нас, затрупана от мисли, преживявания, емоции, копнежи и мечти. Съумеем ли да успокоим и oвладеем всички тях, в нас потича река от радост – не еуфорична, бурна и изпепеляваща, а фина, нежна, изящна, стопляща и галеща. Тази радост те кара да плачеш понякога, избухвайки със страшна сила, дотогава дълбоко забравена и дремеща в тленност. Тази радост те кара да плачеш, ала не от мъка, а от сладост.
–        А защо трябва да ходим на църква за да усетим тази безмерна радост?
–        А защо в Църквата търсим тази радост?
–        Казват, че в Църквата на света Литургия небето се отваря и славим Бог едновременно, както ние хората по време на службата, така и небесните безплътни сили. Тогава тази радост е в пъти по-голяма, защото се слива с радостта на човека до теб, както и с радостта на нещо невидимо за сетивата, но oсезаемо за душата. Там по време на служба всички хора обединяваме стремежа си към Бог и радостта лавинообразно нараства пропорционално на отвореността на сърцето. А за сам човек радостта е като грахово зърно. 

За радостта
….и друго си мислих за мъката. Тя издълбава в нас пространство, разширява душата, прави я по-голяма. И ако съумеем да не запълним това ново пространство със озлобление, яд и униние, то се изпълва с Бог! Радостта след това може да се настани в това пространство и колкото е по-голямо то, толкова и радостта ще е по-голяма и човек ще е по-щастлив. Радостта се настанява в душата според нейната големина

За търпението
Има моменти, в които разбираш смисъла на всички нижещи се в пространството дни. Благословени кратки моменти, в които животът ти придобива плътност и яснота.
Има и периоди, които трябва да преживееш, за да се докоснеш до поредната порция яснота.

За Благовещение
В Теб сияе ефирното синьо и прозрачността на сълзата. В светлина се къпе същността Ти, озлатила светостта на всемира. С невидим полъх довяваш цвета на вярата и ни преобразяваш. Слава на Тебе, Застъпнице за всички верни християни. Благовещение е.

Яна Дончева

Молитвата 
Молитвата би могла да бъде разглеждана в множество аспекти. За мен два
от тези аспекти са най-важни и по-долу ги описвам накратко. Важно е да
отбележа, че личният ми опит е доказал необходимостта и незаменимостта
на молитвата като средство за възстановяване на общение с Бог и водене
на здрав духовен живот.                                                                                                                                                                                                                          Молитвата като нещо, което ни се дава.
Човек няма как да се моли истински, ако в него не се моли Светия Дух.
Най-дълбоките и искрени молитви се изливат от сърцето и те не са по
силите на човека. Не е възможно да се молим за враговете си, ако Бог не
влага тази молитва в сърцата ни и ако Той не направи така, че да не ги
възприемаме като врагове. Не е възможно да постигнем това вътрешно
умиление и преобразяване, ако в нас не се задействат Божиите енергии и
сили. Едно от най-силните проявления и доказателства за присъствието
на Светия Дух в сърцата ни е дълбоката сърдечна молитва, която често е
съпровождана от сълзи. Тогава ние не се молим от себе си, а изразяваме
гласа на Духа, който ни е даден. Нашата задача е да използваме
свободата си, за да върнем духа ни в това състояние на съработничество, в което сме се намирали при сътворението ни. Тогава нашата
воля действа в съзвучие с Божията воля и ние творим в живота си
пълноценно и смислено.                                                                                                                                                                                                                       

Емилиян Енев

Молитвата като аскетично средство за лечение на ума и сърцето                                                                                                                                 Църквата е лечебница за хората, които са осъзнали болното си духовно
състояние и отдалечеността си от Бога. Не е възможно да потърсим Бог
истински, ако се чувстваме удовлетворени и комфортно от живота и
делата си. Когато усетим, че нещо в нас не е в ред, когато почувстваме
последствията от нашите страсти и поробен ум – тогава се обръщаме към
Бог. И първото нещо, което правим в тези моменти, е казването на
дълбока и искрена молитва. По този начин молитвата се превръща в
средство да дойдем на себе си, да възстановим общението си с Бог и да
възстановим мира и здравото състояние на душите ни. Християните често
трябва да принуждават себе си да спазват молитвено правило и да казват
редовно молитви. Писано е, че Божието царство насилници го грабят, а
смисълът на тези думи е, че без да полагаме усилия да живеем
по-духовно ние по естествен начин залиняваме и се поддаваме на
множество изкушения, които помрачават умовете ни. Затова лечението ни
започва с молитва – това е начинът да се освободим от робството си, да
видим истинското състояние на душите ни и да започнем да
възстановяваме общението си с Бог. А аскезата /упражнението/ ни се състои в малкия
подвиг да изберем по-трудния път на покаянието и да принуждаваме себе
си да се молим и да живеем по-духовно, като търсим да вършим първо Божията воля.

“Като приятел, беседващ със своя приятел, човекът говори с Бога и пристъпвайки с доверие, застава пред лицето на Онзи, Който пребивава в непристъпна светлина.”

Свети Симеон Нови Богослов

“Колко е лесно да казваш с всеки дъх: Господи мой Иисусе, помилуй ме! Благославям те, Господи мой Иисусе Христе, помогни ми!“ 

Свети Макарий Египетски

“Ти мислиш, че твоят глас не достига веднага до светиите, до Божията Майка  и до Христос. Напротив, даже преди да се обърнеш към тях, светиите бързат да ти помогнат, те знаят, че ще им се помолиш и ще потърсиш тяхната дадена им от Бога защита. Обаче, тъй като не виждаш онова отвъд, което е в действителност, и не знаеш как Господ управлява света, ти искаш твоите молби да бъдат изпълнени мигновено. Но нещата не стоят така. Господ иска търпение. Той иска ти да покажеш вярата си. Не може просто да се молиш като папагал. Необходимо е също така да работим за това, за което се молим и след това да се научим да чакаме.”

Старецът Йосиф Исихаст

“Молитвата е вътрешен акт на нашия дух. Той може да се изразява в най-различни форми. Не рядко, и даже може би по-често – в нашето мълчание пред Бога. Мълчим, защото Бог знае цялата дълбочина на нашите мисли, всички копнежи на сърцето ни, а да изразим всичко това с думи, не винаги сме способни. А Бог разбира тайните движения на сърцето ни и им дава отговор.”

Архим. Софроний Сахаров

“Душата на православието е в дара на молитвата.”

Василий Розанов