Определяни сме като „дигитални туземци“. Допреди година, преди солидна част от живота да се дигитализира, ние бяхме виждани като зомбита, забили сляп поглед в социалните мрежи. Постепенно не ние, а човечеството в глобален мащаб научи, че технологиите могат да бъдат нашата дясна ръка. Нека повдигна въпроса за вярата! Започвам с това, което ни е давано като порция вяра от отсрещната страна. Точно заради нашето безразличие към традиционното образование […] ние сме поколението, в което другите поколения имат поне засега най-малко вяра. Възникват множество взаимни неразбирателства, недоразумения и т.н. В този случай точно тази липса на вяра е засилила вярата ни в нас самите. Може би, ако трябва да определим бога на нашето поколение, то той би бил този, който предоставя безкрайни възможности. Ние сме склонни да се бунтуваме срещу старите неща. […]
И дойде ред на надеждата, но за нея ще оставя фактите да крещят. След поколението Y ние сме поколението, което е най-склонно да участва в различни обществени дейности – благотворителни инициативи, социални проекти и т.н. Блестящ пример е т.нар. „Възраждане“ на традициите, което се наблюдава през последните няколко години. Причината е, че мнозина от нас усещат претопяването на българското село в глобалното село на XXI век. Затова въпросът на Вапцаров „Какво тук значи някаква си личност!?“ може би не би звучал реторично в нашия социално-културен контекст.
Ето защо триадата вяра – надежда – любов определено има място в живота на „младия човек“. Нарочно не я определих като християнска, тъй като това не истинският ѝ произход – той е прастар, мъдър и фолклорен по отношение на авторство. И християнството я пречупва през своята призма… А ние – през съзнанието ни на „деца на хилядолетието“…
Михаела Георгиева
„Добродетелите се губят в личен интерес като реки в морето“. Лесно е да си добродетелен, когато нищо не ти пречи. Лесно е да вярваш при наличие на доказателства. Лесно е да се надяваш, когато знаеш, че ще успееш. Лесно е да обичаш, когато те обичат. Лесно е да си състрадателен, когато си изпитал същата болка. Лесно е да си милосърден, когато нямаш изгода да не си. Но колко от вас са готови да вярват сляпо, без да знаят, без да виждат? Ако целият свят ви казва, че надежда за вас няма, ще кажете ли, че надеждата умира последна? Сърцето ви ще продължи ли да бъде изпълнено с любов, ако отсрещният изпитва омраза? Ще изпитате ли жал към болката на този, който не се е поколебал да стане причина за вашата? Ще дадете ли, когато нямате?
[…]
Християнските добродетели се съхраняват единствено в тези, които не очакват изгода от деянията си. Ако вярваш – нека е искрено, ако обичаш – нека е безусловно. Не спирай да се надяваш. Бъди състрадателен, милосърден. Или ако искаш – недей. Грехът струва толкова, колкото фалшивата добрина. Никога не е късно да повярваш. Никога не е късно да обичаш. Но го направи, не очаквайки благата на живота, направи го, защото си човек. Защото това ни прави хора.
Радолина Христова
Богът на християните е единственият Бог, който се идентифицира с думата „Любов”. Той умря за нас, защото ни обича. Нещо повече е, че той изпрати Светия Дух на земята, чрез който ние се учим да обичаме хората около нас още повече. Как това не би могло да е добродетел, ако Библията набляга толкова много на него. Вярата отваря врати, надеждата ни крепи, но това, което ни изпълва, е любовта. Чрез една дума, казана с любов, един жест, пълен с любов или дори чрез поглед, ние можем да помогнем на човек. Колкото и жесток да е светът, любовта ни помага. Ако любовта не беше важна, защо Петър и Йоан ще наблягат на нея, защо Павел би посветил цяло писмо до коринтяните за това? Глава 13 от книгата „Коринтяни“ започва така: „1. Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.” И завършва, подчертавайки любовта: „13. И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.”
Израснали сме с най-различни идеи относно християнските добродетели. Толкова много, че ни е трудно да определим дали младите ги имат в живота си. Ако вземем трите основни добродетели вяра, надежда и любов отговорът ще варира различно при всички. Още от малки, благодарение на църквите, ние сме възпитавани в Божието. Добродетелите се предават на младите благодарение на служителите на Бог. Важно е да се цени тяхната борба за нашия живот. Благословени сме с трите основни добродетели, но въпросът е дали бихме ги приели?
Магдалена Стоянова
И след като осъзнаеш какво е любовта, идва и вярата – вярваш, че всичко е възможно да постигнеш, щом сте двама. Идва надеждата, в която виждаш, че независимо дали е трудно в личен или професионален план, винаги я има тази малка капка надежда, защото са ти казали: „Вярвам в теб“. Идва милосърдието, което те кара да видиш, че не само твоите желания имат значение на тази планета, че не само ти имаш проблеми и започваш да мислиш и помагаш на хората отсреща. Идва състраданието, което се счита за най-великата добродетел, защото в нея има любов, симпатия и съчувствие към другите, което те кара да „поемеш“ болката на другите, независимо теб дали те боли повече. […]
Живейте! Живейте за момента – тук и сега! Не мислете какво ще е бъдещето, а мислете за настоящето, защото каквото настояще изградите, бъдещето Ви ще е цяла империя – създайте я сами. Радвайте се на забавленията и всички удоволствия, които Ви предоставя живота, защото понякога няма да имате втори шанс. Никога не забравяйте откъде сте тръгнали, защо сте тръгнали и с кого сте тръгнали. Поемайте нужните отговорности, защото точно те ще Ви покажат трудностите, които в крайна сметка ще превърнете във Вашата най-голяма сила. Обичайте и бъдете обичани. Прощавайте, защото прошката е за силните. Обмисляйте всяка една стъпка, която правите, защото никой няма да ходи вместо Вас. Дерзайте към най-великите висоти, които дори не сте си представяли. Бъдете млади и запазете детското в себе си, защото това прави хората неповторими и единствени по рода си.
Ванеса Пламенова