Тази вечер бе Рождество Христово. Павел седеше на оръфан стар диван в апартамента си и мислеше. Той бе пияница, на двадесет и четири години, с черна, къдрава, мръсна и сплъстена коса, черни, страшни, но същевременно красиви очи. Беше слаб, облечен с мръсни и скъсани дрехи, но със стройно тяло. Той мислеше за идещия празник. Налегнаха го тъжни спомени. Взе бутилката с алкохол от масата и отпи. Така щеше да забрави проблемите си. Напитката веднага му подейства. Замая се, лошите спомени изчезнаха. Започна да си спомня Рождество Христово когато бе малък, с майка си, как украсяваха коледната елха. Майка му беше красива жена, леко мургава, стройна, с тъмни очи, които блещукаха като звезди в нощта. Косата ѝ – черна, къдрава и мека като коприна. На лицето ѝ имаше лъчезарна усмивка, отправена към него. Той беше на пет години. Това беше толкова отдавна …

Изведнъж се събуди от граченето на някаква птица. Беше се стъмнило. Явно беше спал много време. Реши отново да се напие. Посегна към смъртоносната течност, но изведнъж вратата се отвори с гръм и трясък. На прага стоеше хазяинът. Той беше голям, едър и набит мъж, в чиито очи сякаш гореше огън, а мустаците му потръпваха гневно. Рече му:

– Хванах ли те! Хванах ли те, престъпнико! Забраних ти изрично да пиеш и те предупредих, че ако пак те хвана, ще те изхвърля на улицата. И без това от няколко месеца не си си плащал тока, водата и наема. Търпях те, правих компромиси, но този път вече прекрачи границата.

Хазяинът му каза, че има два часа да си събере нещата и да се маха оттук. Павел ги събра. Те не бяха много. След това си тръгна от блока. Пресече няколко улици, докато си намери удобно местенце за нощувка. Куфара си обви с ръце и го използва за възглавница. Заспа и засънува своя живот. Видя майка си отново. Тя стоеше с неговия чичо, брат на баща му. Баща му беше починал, когато е бил много малък. Дори не го помнеше. Майка му и чичо му спореха за попечителството над него. Братът на неговия баща беше милионер, нямаше деца, но беше скъперник. Тогава с майка си изживяваха криза. Нямаха никакви пари. Чичо му искаше попечителството, не защото го бе грижа за него, а защото щеше да му работи като слуга, само дето нямаше да получава пари. Накрая чичо му спечели делото. Павел му работеше ден и нощ без почивка. А майка си рядко виждаше, докато тя не се разболя от рак. Лекарите му бяха казали, че не могат да я спасят. Видя отново гроба ѝ и белите рози, които държеше.

След две години избяга от чичо си. Тогава беше едва на тринадесет години. Успя да му се изплъзне и отиде надалеч, много надалеч. До осемнадесетгодишната си възраст той просеше. После стана общ работник в един голям магазин. Всичко започна да върви добре, докато не срещна алкохола. След това всичко започна да пада стремглаво надолу.

Събуди се. Беше съвсем тъмно и само луната светеше. Павел заплака. Съжаляваше за всичко. За майка си и че е започнал да пие. Стана и отиде като насън до църквата. Тя беше отворена като по чудо. Вътре имаше голяма, украсена красиво елха. Видя иконата на Дева Мария и малкия Младенец Исус. Той застана на колене. Извика към иконата:

– Господи, помогни ми да се поправя! Никога не съм чел Библията и не съм ходил на Църква, но те моля да ми помогнеш! Помогни ми да се избавя! Моля те! Не мога и не искам да водя такъв живот. Помогни ми!

Павел отново заплака. Неусетно, стоплен в сградата на Църквата, заспа и отново засънува. Стоеше на някакво място и той не знаеше къде. Отнякъде чу глас:

– Павле, виждам, че ти съжаляваш искрено. Аз ти прощавам. Ще ти помогна.

Павел се събуди. Вече се съмваше. Изплашен от съня, бързо напусна църквата, преди свещеникът да е дошъл.

След този сън всичко започна да се оправя. Успя да се въздържа от алкохола. Сдобри се с хазяина. Изхвърли бутилките на боклука, намери си нова работа и скоро го повишиха. Срещна момиче, за което се ожени след няколко месеца. Роди му се прекрасно момиченце, което кръстиха Алис. Павел реши да се върне в родната си къща. Ремонтира я и я възстанови по начина, както той си я спомняше от детството.

Всичко вървеше добре. Павел се кръсти и започна да чете Библията и повярва в Бога. Скоро дойде първото Рождество Христово, в което беше със своето семейство. Когато Павел, жена му и малката Алис, бяха седнали в къщи около трапезата за Бъдни вечер, се почука на вратата. Павел отиде да отвори. Там стоеше адвокат, който му съобщи:

– Господине, натоварен съм да Ви уведомя, че Вашият чичо почина. Понеже той няма деца, Вие и един Ваш далечен братовчед сте наследници и получавате негово имущество. Според завещанието на чичо Ви, имотът е за братовчед Ви, а парите са за Вас. Сумата възлиза на около сто милиона евро.

Главата на семейството онемя. Взираше се учудено в адвоката и мислеше, че не е чул добре. Павел помоли адвоката пак да повтори. Адвокатът отново каза всичко отначало. На лицето на младия мъж изгря лъчезарна усмивка, същата като на майка му. Очите му блеснаха. Благодари на адвоката. Върна се на масата и цялото семейство благодари на Бог.

Когато се навечеряха, малката Алис пропълзя развълнувана до подаръците под елхата, заедно с майка си. Павел ги гледаше усмихнат и с умиление. Това бе един момент от живота му, който никога нямаше да забрави.

София Кристиянова Старчева

Гр. Варна

СУ „Св. Климент Охридски“, 6 клас