РОЖДЕСТВО НА СПАСИТЕЛЯ
Коледни светлини
Повечето сме щастливи,
покрай коледните светлини.
Повечето – здрави, живи
прегърнати стоим.
Или поне така изглежда
Бъдни вечер в съзнанието ми детско.
Това е моята надежда.
Това е нашето наследство.
С усмивка лъжа всички –
крия погледа печален
( колкото мога ) от света коварен.
Само дето ми омръзна да сънувам
как баща дъщеря си убива
или да слушам как
нечий майчин син загива.
И сега, изглежда, просто плача съществувам,
стъпвам в снега и вечно умувам.
Около коледните светлини и витрините отрупани мечтая, търся малки чудеса, Бог знае къде закътани…
Търся любов в отсрещната страна;
търся мир и покой в моята,
твоята, Всяка душа.
И мислех, че това си Ти моята доброта.
Само теб обичах
и само в тебе вярвах.
И надеждата бе сладка,
но ти се оказа порок – обречен на лъжата.
И боли, и скърбя,
и заблудата не мога да понасям;
и изневярата, смъртта,
глада, войната…!
Та за какво е Свободата?!
За да ги има чудесата!
За да вярваме в Бог, в Рождението
и в Звездата!
Да се молим и да помним,
че Спасението дойде…
И че коледните светлини
ще ги има вечно на небето и на земята
и в безгреховните сърцата.
Продължавай да живееш скромно, грешно и да постъпваш нечовешки!
Продължавай да не вярваш,
да повтаряш все еднакви грешки! Защото, въпреки усмивката фалшива и възмущението ми живо,
аз, вярвайки, плача
– съществувам.
И в снега дебел, прекрасен, благ
стъпвам силно пак,
следвам коледните светлини
и оставям аз следа,
водеща не към теб, а към мира…
ДЕНИЦА ГЕОРГИЕВА ГЕОРГИЕВА
IX „ЕЖ“ клас
ПГСАГ „Пеньо Пенев“
гр. Русе